02 980 51 41
Красивият остров Тайван - част 2
Красивият остров Тайван - продължение
Тайнан
На сутринта помахахме на Каосюнг за довиждане и се отправихме обратно за Тайпе. Спряхме в Тайнан – първата столица на холандци и китайци на Формоза, свързана с колониалната история на острова. Разгледахме къщата-дърво – това е стара постройка на японска компания от края на 19 век, изоставена във времето и буквално погълната от въздушните корени на баняново дърво, което затвърди убеждението ми, че природата винаги тържествува.
После се отправихме към старата улица и Анпинг форт, където навремето разцъфтели първите холандски селища. Видяхме и храма на богинята на морето Мацу с нейните пазители помощници - великани, единият със зорки всевиждащи очи, а другият с огромни уши, с които да чува всичко. След това потеглихме към столицата през величествените планини.
Йелиу, Джиуфен и Шифен – северен Тайван
Денят беше посветен на северната част на острова. След страхотно кафе в ресторанта на хотела (за любителите на еспресото, тук дишаме спокойно, защото има и е достъпно), бяхме готови за подвизи. След около час път на север стигнахме до геопарка Йелиу. Преди милиони години територията му е била част от морското дъно.
Теченията, налягането, климатът и времето създали уникални форми, издигащи се от дъното, а понижаването на равнището на водата ги извадило на сушата, карайки National Geographic да онемее и да ги включи в своя списък с природни чудеса, които трябва да посетите! Любимите ми гуменки не успяха да се противопоставят на гладката камениста земя, покрита с фин слой ситен пясък и щастливо се пързалях сред камъните, но гледката беше наистина разсейваща. Йелиу е обект на ЮНЕСКО, пейзажът тук е сюрреалистичен – ярко жълтото и тъмнокафявото, яркосиньото на небето и зеленикавата морска шир, вкаменелостите, които можете да видите по земята пред себе си,
са вдъхновение за човешката фантазията, нарекла различните форми „свещи“, „принцеса“, „сладолед“, и най-известната, споменатата вече „глава на кралицата“.
В района се препитават с риболов и лов на морски дарове, край брега бяха строени лодките с огромни лампи, служещи за примамване на раците нощем и като един истински рак, се загледах в техните притегателни очи. Обядът нямаше как да е нещо друго освен свежи и вкусни морски дарове.
Джиуфен. Някога Джиуфен е бил център за добив на злато, а по време на японската окупация се развива, като са построени много типични японски ханове и други сгради. Златото свършило, но градчето останало със своята автентична романтика. В края на 20 век киното помага за преоткриването на Джиуфен и тук са заснети редица филми. Една от чайните на старата улица вдъхновява аниматорите от японското студио Гибли да създадат емблематичния си филм „Отнесена от духовете“, което окончателно възражда интереса към Джиуфен.
Старата улица е едно цяло приключение на много нива. Тук въздишаш носталгично, очарователните магазинчета с ръчно изработени стоки те канят да влезеш, чайните те примамват с аромата на топла чаша чай, изкачиш ли се достатъчно високо нагоре по стръмните стъпала, пред очите ти ще се открие морето, а от терасите можеш да видиш улицата, окичена с хиляди червени фенери. Но най-омагьосващо е усещането – то е за пътуване във времето. Типичният десерт на старата улица се приготвя от боб и сладки картофи – светът ни се преобръща с главата надолу, ядат основното за десерт, мислим си.
В Джиуфен леко се загубихме (но пък може би намерихме себе си).
Джиуфенските жители също са отзивчиви и добри и след като времето в Джиуфен неусетно отлетя и всичко се подреди, в пълен състав продължихме към Шифен.
В Шифен има неголям красив водопад, но най-популярната атракция са хартиените фенери. В миналото жителите са използвали небесните фенери, за да сигнализират за опасност, по-късно, за да сигнализират, че са в безопасност. Днес хора от цял свят идват тук, просто за да изживеят красивия миг на надежда и романтика, изпращайки желанието си към Вселената или Бог, а после да наблюдават как се отдалечава, политайки в небето. Отидохме на старинната улица, разположена от двете страни на действащите влакови релси, Предупредиха ни ако чуем сигнал, незабавно да се отдръпнем от релсите, защото влакът идва! Добре. Влязохме в една от пъстрите работилнички, където бяха приготвени нашите фенери.
Всеки от тях е с 4 страни, по една страна на човек. След като всеки написа своето послание, пуснахме фенерите, сякаш в пощенската кутия на Господ – небето. Наблюдавах внимателно лицата на всички хора, заставащи на релсите – върху тях беше изписана чиста радост, докато протягаха ръце нагоре и гледаха в небето. 
Отдалече Шифен изглежда толкова красив с всички светлинки от фенери, които политат над покривите му! И ние бяхме щастливи и заредени, поехме обратно към Тайпе. Целият ден беше магическо и приказно преживяване.
По пътя наобратно открихме, че в автобуса има парти осветление и система за караоке, което се оказа съвсем типично за Тайван, а и също, че шофьорът ни е от аборигенски род. Отново минахме по същата перфектна магистрала на 4 нива, по която влязохме в града за първи път – задръстването на влизане в Тайпе беше зрелище с хиляди червени светлини от стопове на стотина метра от земята. Някои пътища на картата са обозначени с цветенце с 5 листа. Най-после се сетих да питам – оказа се цветче на сливово дърво, устойчиво при сурови условия. То е един от символите на Тайван, а на картата с него обозначават магистралите. На влизане ни посрещна елегантната фигура на Тайпе 101, облечена в синьо този път.
Тайпе – градът от бъдещето
Последният ден беше посветен на столицата на Тайван. Тайпе е град на бъдещето. Тук можете да наблюдавате развитие и устрем. Можете да видите и спокойни кафенета, и училищни дворове, които през нощта се превръщат в пазари. Тайван е много либерален и се гордее с това. Хората са искрени и открити, но деликатни, усмихнати. Едно от първите неща, които чухме беше, че „на 28-ми има гейпарад“, а всеки има свободата да обича когото иска, същата логика определя и изповядването на дадена религия. Населението е 2.6 милиона души, заедно с близките селища от окръга достига до 3,7 милиона, а на целия район на столицата надхвърля 7 милиона при население на цял Тайван близо 24 милиона души. Тук се намират всички най-важни административни сгради, 24 университета, централите на големите медии, компаниите за производство на електроника. Но освен централи тук лежи много стара и съвременна история, и то интригуваща и сложна, свързваща и разделяща Китай и Тайван. Тук ни я разказаха опростено като приказка за двама братя, които живеят в една голяма и хубава къща, но не могат да я поделят.
Точно заради сложните взаимоотношения Музеят на Националния дворец пази истинска съкровищница с близо 700 000 древни артефакта, пренесени от континенталната част на Китай заедно с Чан Кай Ши и 2 милиона души в зората на Република Китай.
Разгледахме най-важните храмове в Тайпе – храмът Паоан и храмът на Конфуций. Разположени са един до друг, и двата от 19 век. Храмът на Конфуций, в съответствие с принципите на конфуцианството, издига на преден план скромността, уважението към учителя, ценността на образованието.
Храмът Паоан е посветен на Паоан - бог на медицината, за чиито премеждия се разказват легенди – как спасил тигъра, в чието гърло е заседнала кост, за дракона, който се преструвал на старец, за спасяването на императрицата. Целият храм е обсипан със зашеметяващи орнаменти, а дворът му е като оазис сред града - тук забравяш за суетата и шума, вгледан в езерцето с живописна скулптура на дракон в средата. Богатите олтари, позлатата и детайлната украса са запазени за домовете на религията - виждат се единствено в храмовете.
Обядът беше на много специално място – в резиденцията на Чан Кай Ши от 1949. За да стигнем до ресторанта, преминахме през чудесно озеленени и поддържани градини, засадени с рози, високи стройни палми, фонтани и храсти, оформени като лебеди. Тук има къщи за гости, оранжерии в китайски и европейски стил, в които се крият прелестни колекции от орхидеи, на които маааалко завидях, и други екзотични растения, има параклис, бивши административни офиси и кухня. Всички постройки са украсени с исторически снимки от живота на генералисимус Чан Кай Ши – красив и достолепен, противоречив и влиятелен, оставил забележима следа в световната история. След вкусния обяд, най-хубавите чай с балончета и сладолед в Тайпе, се полюбувахме още малко на приказните градини, направихме обща снимка и продължихме, защото Тайпе ни очакваше.
Мемориалът на Чан Кай Ши е може би най-разпознаваемата забележителност в града. Осмоъгълният павилион се издига на 76 метра височина, блястящ като бижу в сърцето на Тайпе. Изграден от бял мрамор, мемориалът е дом на статуята на Чан Кай Ши, вгледан към народа си. Наблюдавахме смяната на караула пред статуята в 3 следобед – перфектно премерени движения на перфектно обучени войници, облечени в снежнобели униформи. Станно вълнуващ ритуал на въртене на пушки, блясък на ботуши и отдаване на чест.
Самият мемориал е изящен, погледнеш ли отблизо, отдалеч – внушителен. Площадът, на който се намира, се нарича Площадът на свободата, от двете му страни са Националният театър и Националната опера.
Дойде време да видим отблизо пазителя на Тайпе – могъщият небостъргач. Тайпе 101 държи редица рекорди. Тъй като районът е земетръсен, строежът на високи сгради е рисково начинание. Въпреки това става първата сграда в света, надвишила половин километър, официално открит през 2004 година. Узнахме, че ежегодно се организира състезание за изкачване на небостъргача... по стълбите. Бележка, тайванците са освен поетично дисциплинирани, и ентусиасти. Той е построен, за да символизира просперитета на Тайван, изцяло съобразен със законите на фън-шуей, вдъхновен от структурата на бамбуковото стъбло и неговата същност – устойчив отвън, но фин, хармоничен и деликатен в сърцето си, с което се отъждествява и самият тайвански народ. Сградата дори има зеленикав отенък, погледната отвън. До наблюдателната площадка на 85-ти етаж от общо 101 се стига с най-бързия асансьор в света. А отгоре, през леки облачета от половин километър височина, синята гледка към Тайпе се запечата в паметта ми.
Докато се съберем и изчакаме долу, пушачите въздъхнаха и пушиха, а аз се почувствах както човек с ръст 1.62 пред Тайпе 101. Беше 6 вечерта и запалиха осветлението. Красиво.
За да ни изпрати подобаващо, Тайпе ни покани в един от страхотните си Мишлен ресторанти. Извиниха ни се, че трябва да изчакаме, защото вътре имаше снимачен екип на реномирано списание. Мотото на ресторанта, изписано на мандарин, което ни прочете Тифани докато чакахме: „Флиртуваме с Вашия език!“
Опитахме един от специалитетите на тайванската кухня – прекрасна телешка супа. Кухнята на Тайван е изключителна и не би било редно да я пропусна. Тя е космополитна, либерална като самата страна, на която принадлежи. Прегръща чуждите влияния, подправя ги леко, поднася ги красиво и те кара да си оближеш пръстите. Смело опитвайте от телешката супа, хлебните ковчежета, „президентската риба“, оризът с всевъзможни добавки, морските деликатеси, пресните плодове и зеленчуци, млечният чай с балончета... и всичко, което искате. в Тайван тези, които ценят вкусовете на Азия, няма да се разочароват, а по-консервативните лесно ще намерят своята златна среда. Толкова Мишлен ресторанти все пак не са случайност. Сити, очаровани, емоционални, изпълнени и заредени, потеглихме към летището обратно към дома, съпроводени от светлините на Тайпе.
Ти си в сърцето ми. Харесвам твоето езеро и симпатичните ти, упорити и трудолюбиви хора. Фенерите и националните ти паркове. Архитектурните ти достижения. Очарованието и екзотиката ти, събрани на парченце земя насред моретата.
Прекрасен Тайван, аз ще се върна!
Екскурзия до Тайван през 2021 - разгледайте тук.
*Всички използвани изображения са собственост на Никона травел.
